неделя, 27 юли 2008 г.

Глобални перспективи в кариерите

Един мой кратък анализ на проучване в САЩ, публикуван (30 март 2007) в Блога за икономика:

В бизнеса едно от най-важните неща е достъпът до актуална информация и адекватното и използване. Затова си позволявам да направя анализ на едно проучване, направено в САЩ, което според мен има много голямо значение и за България като част от глобалната икономика.

Днес се натъкнах на въпросната класация на USNews.com за кариерите смятани за най-перспективни в САЩ тази година. Фактът, че там една професия се смята за перспективна сега, означава, че в близките няколко години ще има много голямо търсене на дестинации за аутсорсинг в конкретната област (доколкото е възможно). Страницата е интерактивна (може да се сортира по критерий, а за всяка кариерна пътека има кратко резюме). Затова и предпочитам да го пусна като хипервръзка: http://www.usnews.com/usnews/biztech/best_careers_2007/careertable.htm

А ето и моите лични моментни впечатления. Първото нещо, което може да се забележи е,че на чело по заплащания са кариерите в медицинската и образователната индустрии. Обяснение за това може да се търси във факта, че това са най-големите по оборот легални индустрии в Щатите. Друга причина може да е това, че за тези области се изисква огромна инвестиция под формата на образование (петте най-високо платени изискват докторска титла). В глобален аспект един уместен пример може да се даде с Индия, където процъфтява туризмът на хирургическите операции например - на един американец му излиза по-евтино да си съчетае пластичната операция с екскурзия до Индия (за качеството темата е малко по-сложна). Какво друго се вижда с просто око?

Добре платените кариери, които не изискват висока образователна титла, от своя страна изискват високо ниво на социална интелигентност. Това е също нещо, което може да се научи, но може би има по-добри средства за тази цел от университетите. Именно такива са бизнес-ориентираните кариери. От гледна точка на перспективите, най-светлото бъдеще се открива пред консултантската дейност във всички области. За България предимство е, че и тя е перфектна за аутсорсинг. По отношение на достижимостта положението също е сходно, въпреки че не е ясно какви са критериите на класацията - лесно се става консултант, трудно се намират първите клиенти. Ако търсим по-лека, но все пак доходоносна работа, е уместно да се ориентираме към образованието, което обаче е свързано с дългогодишна борба с различни форми на бюрокрация. И смятаните за престижни професии не винаги са най-практични по който и да е от останалите критерии. последният ми извод е, че най-често...*

Къде е България в цялата тази картина? При нас образованието и медицината са във всепризната криза. Въпреки това и двете индустрии в някаква степен са в процес на глобализация и дългосрочно имат отлични перспективи. Краткосрочният проблем е, че докато човек стигне до много изгодния връх в стълбицата, свързването на двата края е изключително трудно. Може би решение на проблема е работа в управляван портфейл от граждански договори. Специално при образованието това е значително по-реалистично. В България има неистов глад от компетентни млади преподаватели (пренебрегнат от висшите ръководства в образователната система). Постепенно реалните критерии към тях спадат, а административните остават. В крайна сметка може да се каже, че в тази посока са необходими дългогодишни усилия със сравнително ниска интензивност. Заслужава си да се отбележи, че преподавателската работа е и перфектен трамплин за навлизане в консултантския бизнес - няма по-добра препоръка за един консултант от препоръката на неговия ученик.

* В оригиналния текст тази мисъл не е завършена. Мисля, че си заслужава да я оставя така.

Кметски въпросник

Една моя публикация (8 август 2007), която служи като въведение в инициативата ни с Горичка.бг да обвържем предизборната кампания на местните избори с устойчивото съществуване. Благодаря на всички от Горичка за това, че на практика реализираха инициативата. Допълнително благодаря на Олга, че със своите редакции тя съществено подобри стилистичното качество на статията без да измести дори и на косъм идеята:

В едно демократично общество, за разлика от тоталитарното, политиката не се прави от партийните лидери, а от обикновените граждани. Политиците само ни представят в държавното управление. Напоследък имаше доста протести. Те показаха, че можем да променим политиката, да обърнем конкретни несправедливи решения, но те не могат да изградят стратегия за дългосрочно развитие, каквато всъщност ни трябва. Важен е нашият ангажимент от самото начало – това, което наричат обществен договор и контрол на качеството на политиката.

Какво следва от това? Да вкараме зелените инициативи активно в политиката. В Горичка тръгнахме от идеята да подготвим по 15 въпроса за кандидатите за кметове в 15 големи града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Шумен, Стара Загора, Благоевград, Габрово, Хасково, Перник, Севлиево, Кърджали, Смолян, Велико Търново. Целта е от една страна да накараме кандидатите и техните екипи да заявят публично еко визията си (дръвчета, парникови емисии, каквото друго сметнат за важно) и в същото време да привлечем вниманието им към това, на което му се вика „зелена политика”. По света зелената политика вече не е работа само на Зелената партия, напротив, всяка политическа сила си има зелена платформа. Толкова наболели са проблемите.

В политиката, както и навсякъде в живота, всеки си има точно определена сфера от отговорности. И точно от кметовете зависи решаването на много регионални проблеми. Кметовете са и най-близо до конкретните проблеми на местата, където живеем.

Българските политици (както професионалните, така и голяма част от хората) се занимават с неща като децентрализация, корупция, манипулация и национална сигурност. Междувременно обаче проблемите на средата, в която живеем, се изострят. Проблеми като безразборното презастрояване, унищожаването на зелените площи, изхвърлянето на неконтролируеми количества отпадъци, индустриалното замърсяване...

Един сигурен начин да накараме политиците да забележат всичко това е да поискаме от тях да се включат в дебат по тези теми. Такъв дебат може да повдигне всеки от нас. Всеки може да зададе въпросите, които го интересуват, на професионалните политици и да разпространи в обществото това, което е извлякъл.

Думите в политиката имат огромно значение. Професионалните политици имат нужда от общественото доверие, за да могат да бъдат нечии представители. За да се сдобият с това доверие, преди избори те правят проекти за управленски програми, които ние можем да подкрепим (или отхвърлим) с увереността, че тези програми ще бъдат изпълнени. Всеки има нужда от ясна визия как ще се развива политическата среда през следващия един мандат, за да може от своя страна да планира собствения си обществено-икономически живот. Естествено е да искаме в края на мандата да видим развитие по проблема, който е тежал на предишните избори. Когато не сме доволни, ние имаме пълни основания да си потърсим по-добър представител.

В България много хора се отчайват и се отказват от правото си на избор. Те не търсят разлика между политиците. Още Алеко Константинов се възмущава от това като слага думите "Маскари са до един!" в устата на Бай Ганьо. А както и другите хора, така и политиците не могат да бъдат напълно еднакви. Въпрос на желание е преди избори човек да се поинтересува от кандидатите и да избере този от тях, в който има най-голямо доверие и който е най-компетентен за конкретните проблеми. Въпрос на воля е човек да не се отказва да отстоява позициите си дори, когато неговият кандидат не спечели на тези избори.

И пак към въпросника и към нещо, с което всеки от вас може да ни помогне. С въпроси.

  • Кажете ни кои са най-наболелите проблеми във вашия град или регион.
  • И... как конкретно вашият град може да стане зелен?

С други думи, задайте зелените си въпроси към кандидат-кметовете, а ние ще имаме грижата да ги обобщим и включим във въпросника. После ще го разпратим и ще чакаме отговори. Ще ви държим в течение за резултатите. Нали целта е да спасим планетата, за да можем да продължим да живеем на нея и след още няколко кметски мандата.

И един допълващ коментар:

С тези въпроси искаме от една страна да ги накараме да заявят публично как смятат да подходят към конкретните проблеми, но в същото време и да привлечем вниманието им към зелената политика. Вярваме, че като поставим въпросите ще ги накараме да се замислят за темите, които засягат средата около нас и ще привлечем фокуса им към проблемите, които я заплашват. Ние знаем, че някои от тях може изобщо да не ни обърнат внимание, че други може да не отговорят сериозно, че трети могат да се опитат да ни излъжат. Но знаем също така, че каквото и да направят, то ще ни помогне занапред да взимаме по-правилни решения, когато избираме нашите управляващи.

Интересни са резултатите от въпросника. Отговориха ни само 8 човека:
  • Мартин Заимов (кандидат за кмет на София, избран за общински съветник, Алианс за София)
  • Мария Харбова (кандидат за кмет на район Триадица в София, бивш общински съветник, Съюз БГ)
  • Антония Първанова (кандидат за кмет на София, НДСВ)
  • Виктор Серов (кандидат за кмет на София, ПД Социалдемократи)
  • Цветан Нанов (кандидат за кмет на Габрово, действащ областен управител, Коалиция Обединена десница)
  • Георги Вълчев (кандидат за кмет на София, "Зелена" партия)
  • Георги Иванов (кмет на Хасково, подкрепен от НДСВ, ВМРО, БСП и подобни)
  • Хасан Азис (несменяем кмет на Кърджали, ДПС)
Въпреки това всички въвлечени бяха убедени, че въпросникът е стъпка в правилната посока и занапред ще го организираме отново.

Жертва на пешка за мат, или легенда за добрия прокурор

По повод абсурдното назначаване на Борис Велчев (младши) за главен прокурор си позволих да напиша една статия с прогноза (20 януари 2006), която ми се виждаше безалтернативна. В крайна сметка си пролича, че е трудно да предвидиш ходовете на управляващата клика, но явно нищо съществено не се е променило. Текстът е препубликуван от ОЩЕ инфо:

Отворените въпроси

Кой е Борис Велчев? Някои ще отговорят: Внукът на едноименния деец от близкото минало. Други ще кажат: Един от прогресивно мислещите преподаватели в Юридическия Факултет на СУ. Трети просто: Една от многото ръце на Георги Първанов или интересите, стоящи зад него. Но факт е, че досега Велчев не е заемал публичен пост, който е така отговорен и на толкова високо ниво, колкото този, който ще заеме днес след вчерашния избор.

Какво можем да очакваме? По въпроса има всевъзможни мнения, кои откровени, кои – не. Аз си позволявам да дам моята прогноза, която явно е много пристрастна, но се основава на наблюденията ми над съвременната политика и начина, по който тя се води в момента от управляващите страната. Пиша този текст с искрената надежда да не се окажа прав и ако някой след време погледне този текст да си каже: “Така си мина и замина и поредната пропагандна спекулация.”

Сценарият

Ето как си представям аз началото на мандата на Борис Велчев: Той е ерудиран и интелигентен човек. Способен е да се представи в добра светлина на непознаващите го. Способен е да направи и това, което все по-голяма част от българското общество очаква от него: да си изпълни задачата на главен прокурор и да повдигне и води пълноценно обвинения към добре известни личности. Аз очаквам, че той наистина ще го направи. Ще свали няколко депутатски имунитета (предполагам, че Софиянски ще е един от първите които ще изгорят), ще започне няколко дела срещу вече безполезни за олигархията престъпни босове. Ще започне да изпълнява функцията на главен прокурор, така както много хора искрено са се надявавяли. Това ще бъде много хубаво, но ще постигне няколко цели, които в голяма степен ще влошат нещата.

Резултатите

Мога да си представя два начина, с които такова поведение на Борис Велчев ще допринесе до затвърждаване на позициите на сегашната олигархия. Това ще притъпи бдителността на обществото и международната общност към доста свенливите и недостатъчни промени в Конституцията, които се планират, в противовес на необходимите цялостни реформи свързани с престъпността и функционирането на съдебната власт в страната. От една страна това ще подсили позициите на Георги Първанов за президентския пост, който явно много му се услажда и той полага огромни усилия да го запази. От друга, ЕС ще оцени усилието на тройната коалиция да се пребори с проблемите чрез подходящ прокурор и няма да държи толкова много на определени неудобни за управлението промени в Конституцията и други закони (лично аз се съмнявам, че в Съюза са толкова късогледи колкото българския народ и, че номерът ще мине и пред тях) Естествено остава и проблемът, че със своето правосъдие, Б. Велчев може и да допринесе за изчистване на тъмния пазар и затвърждаване на позициите на олигархията.

Развръзката

Моето предположение е, че след като тези два критични момента минат, прокуратурата ще продължи да работи постарому. БСП и ДПС ще си останат недосегаеми, а НДСВ - само ако продължи да играе по свирката им. От Евросъюза вече няма да държат на реформите, от което активно се интересуват избирателите в България, като по този начин думата им няма да има същата тежест за намеса във вътрешните работи на страната. Интересна подробност остава как може рязко да бъде осъществена обратната промяна: от предполагаемо обективния Борис Велчев, към някой, който играе по техните правила. Решението е сравнително просто. Новите закони, които ще бъдат гласувани, включват възможността Народното Събрание да гласува недоверие на Главния Прокурор, в случай че той не слуша.

Послепис

Иска ми се да се окажа лош пророк. Но ми се струва, че най-сигурният начин да предотвратя пророчеството е да го споделя.

събота, 26 юли 2008 г.

Sicko

Вчера гледах поредния филм на Майкъл Мур. Лично на мен този ми допадна повече от предишните негови, които съм гледал. Новият филм се казва Sicko (на места превеждан като Недъзи) и се занимава с абсурдите в американската система на здравно застраховане, които след това сравнява с обслужването в други страни по света. Разбира се филмът се ограничава с разглеждането на няколко частни случая, но това е именно първата необходима стъпка за задълбочен анализ и сравнение на здравните системи в различните страни.

Освен нагледен пример за неадекватността на сегашната система и корупционните практики, обхванали настоящия политически елит (на САЩ), за мен Sicko е доказателство, че има сфери, в които чистият либерализъм е вреден за обществото и малко добре премерени регулации, могат да постигнат завидно подобрение. Филмът е и доказателство за това, че добре информирано взаимстване от чужди добри практики може да спести дългогодишно повтаряне на чужди грешки. Някак си между другото във филма става дума за критичните разлики между демокрация и капитализъм, както и за ангажимента на обществото към неговите най-ценни представители (напр. майките или доброволците при бедствия).

Може би най-уважаваната световна медия, BBC, също наскоро направи предаване по темата - DocArchive: Building Better Health:

А къде е България? Оказва се, че правителството на ОДС (1997-2001) успешно взаимства основната и най-неоспорвана практика в съвременното здравеопазване - правото на всеки да има личен лекар. Този своеобразен здравен консултант служи като близък до семейството посредник в ориентацията и комуникацията с тясноспециализираните доктори. Така се избягва типичното за страни като САЩ и Китай безидейно лутане по скъпи и тяснопрофилирани специалисти. Но реформата в здравеопазването остава непродължена. В последващите години ние някак си сме съумели да вземем най-лошото от всички системи. При нас има както държавен монопол, събиращ данъци, така и доплащане при всяка услуга. При все това при нас работата на лекарите е отвратително подценена и на хората се налага да изправят изродената система с нерегламентирани плащания. Много често не защото лекарите им искат, а защото виждат нищетата, в която им се налага да помагат на другите. Това е резултат на дългогодишна липса на реформи или само половинчати такива. Подобна реформа има нужда от време, а видяхме, че в идеите на НДСВ и БСП не само липсва приемственост, но и липсва способност да се осъзнае чуждата идея. Факт е, че дори в рамките на правителството на Станишев, Евгений Желев не съумя (или не пожела) да разбере замисъла на предшественика си.

За да ободря картината, искам да добавя, че през последните години се убедих в качеството на Токуда Болница, както за пациентите, така и за работещите там, но това се дължи на факта, че там имат допълнително финансиране от Япония.

вторник, 22 юли 2008 г.

Persepolis

Към началото на годината около мен нашумя един филм, награден в Кан и номиниран за Оскар за чуждестранен филм. Филмът е френска класическа анимация и е по реалната история на едно иранско момиче. Името му е Персеполис и чрез един човешки живот разказва част от съвременната история на Иран.



Но всичко това нямаше да ме впечатли толкова много, ако филмът не ме наведе на нещо, което ми се струва изключително близко. За мен филмът разказва за обществото и хората, диктатурата и свободата. За това че липсата на свобода смущава живота най-вече на интелектуалците. За това, че за разлика от простолюдието, за тях човешките права са не по-малко важни от въздуха и водата.

Но нямаше да чувствам филма чак толкова лично, ако той не свършва с повторното избягване на главната героиня от Иран. Филмът се разказва и за всички онези хора, които осъзнават, че те вече са останали без дом...

It's popfolk

Днес на БНТ такси гостуваха група хора, сред които един чужденец. Накрая го питаха как му се струва България. Това, което каза не е нищо особено за нас, но от устата на чужденец ми звучеше като най-доброто определение, сбито в едно изречение: "It's popfolk". Не знам дали е чувал за Ъпсурт, но това, което си знаем от години, вече се вижда и от пръв поглед. Мислех, че е трудно да се падне толкова много, но явно ние се справихме.