понеделник, 15 юни 2009 г.

Едно общество

Юлиан Попов отново излиза с много хубава статия в Дневник. В нея става дума за неща, които са определящи за обществения живот в България: за история, съжителство, празнуване, култура като цяло а може би и много други неща.

Но останах много изненадан от коментарите и техните оценки. Никога досега не съм виждал толкова разнопосочни читателски мнения в Дневник. А продължавам да мисля, че там е най-интелигентната читателска аудитория от големите български издания. За мен това означава, че Юлиан Попов е напипал слабо място в самосъзнанието на повечето хора.

Аз самият от отдавна съм убеден в правотата на думите му. Българите (както и всички на Балканите) са възпитавани на реваншизъм и национализъм за сметка на съседните страни. Въпрос на лични контакти и обогатяване на мирогледа е да осъзнаеш, че турци, гърци, сърби и македонци (а и не само) са много близки до мисленето и културата ни и навсякъде извън Балканите те са нещо близко и родствено. Само тук различни комплекси и омрази (понякога едностранни: българи недолюбват турците, македонци - българите) ни пречат да осъзнаем близостта си. Но това явно не е оценено от читателите на Дневник, над 1/3 от които са от чужбина. Явно ще трябва да мине определено време докато и при нас узреем за един общ и толерантен прочит на историята, а оттам и останалите отношения.

Голямата грешка на Юлиан е, че и в заглавието и в текста говори за ДПС и политика. Това провокира политическите предразсъдъци на хората и в голяма степен ги прави неспособни трезво да обмислят идеите в текста. А може би много от нас не осъзнават, че в България не живее монолитно общество, а има етнически и религиозни малцинства.

четвъртък, 11 юни 2009 г.

Кой прав, кой крив и кой печели

Днес сме свидетели на един типичен казус от теория на игрите (уточнение: това си е математика, а не интерактивно развлечение). Става дума за преговорите за мажоритарни кандидати между ГЕРБ и Синята коалиция, на които двете страни не са успели да се споразумеят. Както и в политиката като цяло, тук няма верен и грешен ход, но въпреки това ситуацията може да се подложи на сравнително прост анализ.

Тезата на ГЕРБ е: "ние можем и без вас, вие не можете без нас, затова просто ни подкрепете". Въпреки, че в общи линии аргументът е валиден, не се вижда каква мотивация предвиждат те за партньора си. Очевидно те биха спечелили от подкрепа, но не създават условия за win-win ситуация.

Позицията на Синята коалиция (може би поради обстоятелствата) е по-гъвкава, но и по-слаба. Те могат да правят отстъпки от предложените 8 кандидата, но явно нямат стимул, който да предложат на ГЕРБ, за да ги мотивират да кооперират. Прави впечатление разликата между интерес (по-добро представяне) и мотивация (явно тя липсва). Разбира се тук е възможна и интерпретацията, че ГЕРБ спекулират, за да си извоюват по-добри позиции, но тогава възниква въпроса дали са в ситуация, в която могат да си позволят такова поведение. А очевидно в едни мажоритарни избори общи кандидати имат осезаемо по-големи шансове.

Така или иначе ако и двете страни не са склонни на компромиси за (предполагаемо) общата цел, е практически невъзможно да се постигне общо явяване. В същото време не е валидно оправдание от типа на "те не са гъвкави", защото дори да убедят някого, че са "по-прави", резултатът от изборите е това, което има значение.

Затова всъщност провалът на едни такива преговори е отговорност и на двете страни, и независимо каква е ситуацията, и двете страни трябва да демонстрират необходимата политическа зрялост за българската реалност. Аз лично мисля, че е много трудно да демонстрираш нещо, което нямаш...