вторник, 27 юли 2010 г.

Спор и убеждаване

Както е обяснено много хубаво в тази статия, предубедените хора са склонни на предубедени интерпретации и съответно имат склонност да пренебрегват или изкривяват фактите. Това е добре известен факт в психологията с множество публикации по темата. Като цяло това не е лошо, защото това е един от механизмите на човешкото мислене, които позволяват да развиваме разбирането си. Но както се вижда в цитираната статия, понякога изградените предразсъдъци ни карат да пренебрегваме откровени факти.

На фона на това като, че ли изглежда, че всевъзможни онлайн (а и като цяло публични) дискусии са безмислени. Там често когато човек изложи позицията си, се намира някой, който се опитва да го убеди в обратното. Според теорията, не това е начина, но в същото време това е единствения начин за комуникация между двете страни. По-важното е обаче, че освен спорещите страни, в такива форуми има още много повече непредубедени читатели, чието мнение се влияе от прочитането на дискусията и способността на страните да се аргументират. Всъщност един опонент в такава онлайн дискусия е перфектната възможност за за разкриване на слабите позиции в една теза и доразвиването им, така че да са устойчиви на критика. Макар и да изглеждат фанатизирани и повърхностни, такива дискусии имат поне две много силни страни: те имат потенциала да достигнат и убедят много непредубедени хора и помагат на дебатиращите да развият уменията и тезите си. Разбира се само ако въпросните дебатиращи подходят конструктивно и с желание за развитие на собствената си позиция.

понеделник, 12 юли 2010 г.

Онлайн маркетинг в България

В България често се говори, че по форумите на онлайн медиите има много платени коментатори. Това е в синхрон със световните практики за онлайн маркетинг, където Twitter и Facebook са най-мощните платформи за двустранна връзка с клиентите.

Този феномен може да се наблюдава в действие в статиите за ценообразуването на газа в България, където във форумите не само се полагат огромни усилия да се спечелят симпатиите на обществото, но и дори има аналитични разяснения на трудноразбираемите данни. Един нагледен пример са коментарите под това интервю с изпълнителния директор на Овергаз. Наивното е, че самите представители продължават да се опитват да отричат свързаността си, което само подкопава доверието в думите им. Може би ако действаха открито щяха да ги засипят с много повече неудобни въпроси, но нали именно справянето с такива въпроси е работата им. Все пак в конкретния пример страните постепенно откриват връзките си. Следващата грешка, която промотърите допускат е, че (например към края на текста) си позволяват език, който е напълно неприемлив за каквато и да било професионална комуникация.

Щеше да е добре някой журналист да обобщи полезната информация. Да се надяваме, че в България някой ден ще се появи и аналитична журналистика, въпреки падащото качество на медиите.