понеделник, 23 май 2011 г.

Бинев в Бутан

Помните ли Жорж Ганчев? Няма как да го забравите, неговото начало е навсякъде около нас. Няма как да не ни зарадва текст от официалното прессъобщение на Слави Бинев (коментарът под снимка №3):
"Народът на Бутан е като народа на аватарите ейтикон, те са щастливи. Не случайно е и името на най-висшия административен орган, какъвто е Парламента, а то е Голямо Национално Щастие. За мен е щастие да говоря пред голямото щастие и да говоря с говорителя на Голямото щастие!" с тези думи Бинев се обърна към председателя на парламента г-н Цултим и предизвикаха бурното одобрение сред присъстващите в залата. Бинев бе приет лично и от премиера на страната Джигме Тхинлей, с който евродепутатът ни обсъди все още младата демокрация на страната. Бинев призна, че Бутан наистина е новота Шангри ла, където народът живее отделен от останалия свят по собствена воля и не бърза към цивилизацията, но и без да се отказват от всекидневни удобства.
но и
Преди да пристигне в Бутан Бинев посети Калкута, където се срещна с Почетния консул на България г-н Саран, който е и в топ 10 на най-богатите индийци. Освен със Саран в Индия Бинев проведе срещи и с шефа на малкия и среден бизнес Чандрахан Салункхе, както и с г-н Прашант Моди, шеф на източно енергийна корпорация, една от влиятелните компании с позиции в цял свят.

събота, 14 май 2011 г.

Променящият се свят на парите

Основният кандидат за управител на Европейската централна банка Марио Драги казва:
Монетарната стабилност вече не е в количеството ценни метали в системата, а зависи от надеждността и мъдростта на централните банки. Те обаче не могат да постигнат нищо, ако ценността на тази стабилност не е заложена в колективното съзнание.
Това е само един пример за това как светът около нас се променя изключително бързо и става все по-зависим от всички нас като неуловим колектив. Вместо да започваме да мразим парите, банките и други подобни инфраструктурни услуги, може би е добре да се опитаме да ги разберем. На сравнително разбираем език Нийл Фъргюсън обяснява историята на парите.

събота, 7 май 2011 г.

Системната грешка в българското висше образование

Безспорно в България има много сектори, в които все още цари тоталитаризъм, наследен от комунизма. Един мой приятел, в свой коментар във Facebook, обясни защо българското образование е един от тях. Прилагам текста на коментара:
ФМИ: 750лв (такса) + 1650лв (държ. субсидия) = 2400лв
НБУ(Информатика): 2600лв (такса)

Цената на услугата в държавните и частните университети е сходна като цяло. В момента, в който МОМН издействат законодателство, което действително да спазва принципа "Парите следват студента" и започнат да субсидират и частни университети и частни училища, тогава поставени вече в реална конкурентна среда повечето държавни университети и училища ще бъдат принудени или да повишат качеството на услугата си или да се самозакрият.
Всеки от нас има интерес от реална конкуренция между университетите - резонно е като студенти да поставим този въпрос пред министерството.

В противен случай държавните университети ще продължат да качват таксите без да повишават качеството на услугата, просто защото ще са монополисти в нискоценовия пазар.
20 години вече наблюдаваме следното явление:
- младите бъдещи икономисти отиват в УНСС
- електроинженерите в ТУ
- строителите в УАСГ
- учителите в СУ

Няма конкуренция. Ректорските ръководства са спокойни, защото винаги ще има клиенти на тяхната услуга, защото пазарът е монополизиран по сегменти. Частните университети не могат да припарят на техния нискоценови пазар, защото държавата възпира всячески частната инициатива.

В България хората инвестират сума пари и време в образование, а резултатите са нищожни. Излизаш магистър на 25 години (защото да си завършил университет е голяма работа в България) и започваш да работиш нещо, което в 80% от случаите няма общо с твоето образование.
Университетите пука ли им?! Риторичен въпрос - не, не ги интересува, те си имат сигурната порция новобранци всяка година.

Просто целият модел на образователната система е сбъркан - обърнат е към университетите, а не към студентите. Точно както моделът на държавната администрация е обърнат към самите институции, а не към нуждите на клиента (в случая гражданите).

В заключение ще кажа, че имаме връстници на по 23-24 години, които вече са създали производствени компании, реализирали са иновативни идеи, регистрирали са милиони печалби, реинвестирайки ги обратно, въпреки че НЯМАТ висше образование, а ние дали се залъгваме, че сме полезни на обществото, само защото ходим (а често и не ходим) на лекциите на някой доцент в университета. Абсолютен нонсенс!

Образованието не е самоцел, държавните университети - също.

И по ирония на съдбата водим тази дискусия в сайт, създаден от човек, който към дадения момент не е имал висше образование (Марк Зукерберг). Някой от нас пишат от телефоните си, които са създадени от човек, който все още няма висше (Стив Джобс).