събота, 31 декември 2011 г.

Нова година в един нов свят

В коментари след статията за предизвикателствата пред еврозоната през 2012 развих една своя теза. От една страна тя е опит за отговор на един поколенчески проблем, с който човечеството се сблъсква. От друга това е индивидуалният отговор, върху който аз работя несъзнателно през последните 15 години и съзнателно през последните 5. За съжаление този отговор (както и всеки, който е смислен) не е универсално, а мое индивидуално решение. Всеки трябва да реши задачата за себе си. Сега малко по-подробно: използвах подзаглавието на статията като контрапункт, за да развия тезата си.
Забавящ се ръст на икономиката, италиански дългове и нуждата от още икономии ще са истинското предизвикателство през следващата година
Моят прочит е, че истинското предизвикателство е увеличаващата се глобална конкуренция и неспособността на Европа да се адаптира към това. На Европа спешно е нужна нова добавена стойност, за която в световен мащаб има търсене. В текстилната и добивната индустрии, както и в комуникациите, здравеопазването и образованието Европа загуби каквито и водещи в световен план позиции да е имала. Под огромен натиск са машиностроенето (вкл. автомобилостроенето), селското стопанство и ИТ. Умишлено не споменавам финансите, но и те са по-скоро в първия списък. Въпросът е с какво съвременният европеец заслужава по-високото си качество на живот от останалия свят? Отговор все още няма. Въпреки, че сме назад от останалата част на Европа, ние в България продължаваме да работим по-малко и да живеем по-добре от много страни в третия свят. Защо, докога? Тези отговори можем да си ги даде само всеки един от нас поотделно, но засега ми се струва, че отговорите не са никак приятни. Като че ли има единодушие, че структурните реформи са най-доброто, което правителството може да направи, но не са най-важното като цяло. Най-важното е всеки от нас да се вземе в ръце и да покаже, че е незаменим.

Тук не става дума само за това да работим повече - повече работа е само едно от възможните решения, и далеч не най-доброто. По-добър начин да се повиши добавената стойност е да се работи по-ефективно - по-интелигентно, с по-малко халос, с повече концентрация, с повече желание и хъс, с повече мисъл, с повече внимание към това какво може да се научи и от грешките и успехите. Това е решението, което виждаме Северна Европа (и най-вече Германия) да прилага.

Но има един друг според мен още по-добър начин за повишаване на добавената стойност: е да измислиш нещо ново, за което има търсене, но няма предлагане. Това е изключително трудно и не всеки може да го направи. Още по-трудно е да можеш да се издържаш (и то дългосрочно) от предлагането на такава услуга, но успелите със сигурност ще получат уникално предимство.

В България вече се откриха няколко такива ниши като някои иновативни ИТ продукти, многоезичните центрове за поддръжка, античния исторически туризъм, но за да си заслужим благоденствието всеки от нас го чака много работа. Аз лично смятам, че в страната ни има изключително голям потенциал за неконвенционалното обучение (заради кризата в образователната система). Училището по роботика Робопартанс със сигурност е един пример за успешен бизнес в тази област.

Това, което все още предстои да бъде открито в областта е как да бъдат достигнати глобални пазари, защото българският е прекалено малък (и като брой и като средства). А потенциал има голям - ние имаме културни връзки с Европа (все още най-големият икономически съюз в света), рускоезичните страни (огромен пазар, където формалното образование също буксува) и Турция (втората най-бързо растяща икономика в света).

сряда, 28 декември 2011 г.

Предразсъдъци

За много хора в България Дунавско хоро означава Нова година.

За мнозина бенгалският огън означава Нова година.

вторник, 27 декември 2011 г.

Свободата означава и отговорност

Много хора в България смятат дълговата криза притискаща развития свят за проблем, свързан с либерализма и икономическата свобода. За тях информационни кампании като това кратко видео са манипулативни:



За мен то показва една световна тенденция, подробности от която може и да са премълчани. Но смятам за по-важно обсъждането на една по-основоположна тема преди това - темата за личната (политическа и икономическа) свобода. Замислих се за огромното объркване по тази тема когато прочетох статията в Уикипедия описваща пост-комунистическите процеси в България.

Може би основната идея зад борбата за лична свобода е, че няма как да има човек или малка група, която да знае (дори да има добрата воля) какво е най-доброто за всеки различен индивид в обществото. Причината е проста - няма как да влезем в кожата на всеки и да видим света през неговите очи. Хубаво е да се опитваме, но без да сме изживели целия негов (или неин) живот, няма дори да съумеем да изтълкуваме един миг по същия начин. От тук произлиза и необходимостта всеки да има право на глас в решенията, които го засягат - били те политически или пазарни.

Разбира се, който взима решениея, носи и отговорността за тях - още повече в един все по-сложен свят. Затова и в свободните общества става все по-важно човек да е информиран, да разбира гледните точки на околните и да взима решения, така че да не предизвика конфликт в средата, в която живее. Това е трудно и именно то се корени във фрустрацията на хората от свободата.

Накрая ще приложа един пример, който за мен е свързан със статията за Велин Цанов, която коментирах наскоро. Познавам Велин, но не съм го виждал от доста години. Знам, че е интелигентен и отговорен човек, затова по-скоро вярвам, че той като личност няма да се впише в примера, за който искам да го използвам. По-скоро използвам написаното в статията, отколкото самият Велин. Не за друго, а защото думите там "поканен на работа (наистина поканен, не кандидатствал) в престижна финансова компания" ми се сториха доста кухи, предвид тежестта, която авторът иска да им предаде. Познавам и други хора, които работят в "престижни финансови компании". Присъствал съм на разговори, в които някой се хвали, че вече (рано в кариерното си развитие) получава шестцифрена заплата в британски лири или, че през изминалата седмица е спечелил определена голяма сума на борсата.

Смятам това за много хубав пример, защото показва явно взимане на важни решения като разглежда само финансовата страна на нещата. А за мен е много по-важно с какво се занимават предприятията, в които е инвестирано, или например какъв е бил дисбалансът, който инвеститорът е открил, когато е заложил срещу него. Смятам за много по-важна качествената цел, от количествената успеваемост. Втората също има своето огромно значение, но само когато посоката е правилна - в смисъла на устойчива спрямо заобикалящата среда.

вторник, 20 декември 2011 г.

За индивидуалните различия и образованието

Попаднах на една статия със заглавие "На кого е нужно държавното образование?", която бих искал да коментирам по няколко причини. На първо място ми хареса как в нея авторът илюстрира индивидуалните различия. Ето мита, който авторът оприличава на образователната система:
Митологичният разбойник Прокруст от древна Атика е обичал да завързва жертвите си на желязно легло; ако те се окажели по-дълги от леглото, им отрязвал краката, за да се вместят; ако са били по-къси, ги разтягал с въжета, докато умрат от скъсване на ставните връзки. Тази извратена игра на изравняване на хората бива прекъсната от героя Тезей, който връзва Прокруст за собственото му легло, и тъй като Прокруст се оказва твърде голям за него, му отрязва краката и главата.
Ако звучи интригуващо, препоръчвам прочитането на цялата статия като начин за задаване на контекст на този много кратък коментар.

Аз лично не бих отишъл толкова далеч колкото автора да обвиня държавната образователна система в злонамереност. Според мен проблемът е по-прозаичен и много по-трудно решим. Аз мисля, че проблемът е, че за да се отдели индивидуално внимание на всяко дете, е необходимо много повече от един силно ограничен ресурс - усилие от страна на учителите и обществото.

Част от ответната реакция след осъзнаването на този проблем също изобщо не е засегната в разглежданата статия, въпреки че смятам, че цитираният Велин Цанов много добре осъзнава, че тя е допринесла за неговото личностно развитие. Това е социалната среда. Нещо, което е много по-лесно да бъде намерено в голям град, отколкото в малко населено място. Ще оставя последното като един отворен край за тази безкрайна тема, която ми се иска занапред да продължа.

Явно и другите причини ще останат за друг път :)