събота, 30 юни 2012 г.

Беззаконието като норма?

Не съм имал големи очаквания към Борис Велчев. За съжаление поста на който бе поставен - главен прокурор на България го прави може би единствената обществена фигура, която не подлежи на никакъв контрол в продължение на мандат от 7 години.

Подобно на президента, дори конституцията да ограничава правата му по определен начин, поста му предразполага той да има голямо влияние в обществото. Затова при все, че е поставен, е опасно, когато от него чуваме опити за омаловажаване на манипулациите в съдебната система. На среща с президента, той е заявил:
Във всяко едно общество, във всяка една държава винаги ще има едни 15 – 20 дела, по които се очакват проблеми. Ако по тях ще оценяваме другите 260 000, по които се работи системно, това ми се струва леко несправедливо
Това е пореден опит от страна на институция да направи недосегаемостта на олигархията да изглежда като нещо нормално. Но за една свободна държава това не е никак нормално. Ако на някой му трябват аргументи за тази проста истина, нека чете надолу.

Разбира се да се говори за 15-20 случая без да се взима предвид в каква държава е това, е целенасочено опростяване. Например ако говорим за страни като САЩ (или Германия) това би означавало грубо по едно такова дело на щат (или провинция), или съответстващо на милиони хора. Еквивалентът в България би бил 1-2 дела. Съпоставка с европейски страни с население сходно с българското би ни поставило между Австрия и Дания в група от 6 страни с население между 5 и 10 милиона. На техния фон скорошен анализ на Прозрачност без граници ни дава открояваща оценка. Коментирайки го, Кобус де Суърт, управляващият директор на международната организация казва:
От доклада ясно се вижда, че България и Румъния се отличават с това, че техните институци дефиниращи демокрацията и занимаващи се с борба с корупцията са по-слаби от тези в останалите държави. Слабостта на институциите е това, което ги откроява...

Ако трявба да дам съвет на България и Румъния как да подобрят усилията си за борба с корупцията, бих ги насочил към проблемите с финансирането на политически партии. Бих се и постарал да докажа сериозността си относно справянето с корупцията и осигуряването на справедливост. Не на последно място бих обсъдил регулирането на отношенията между политиката и бизнеса. Един пример е въвеждането на кодекс на поведение за парламента. Това е една от критичните забележки на Прозрачност без граници - липсата на такъв кодекс в много страни, включително България и Румъния, но и в много други от анализираните страни...

Може да се твърди, че и в двата случая [на България и Румъния] има впечатляваща липса на публична отчетност на бюджета, по проблеми от обществено интерес и по публичните доставки. На тези въпроси трябва да се обръща внимание, но те не са го получили в периода след разширяването [на ЕС]...

Накрая искам да разясня, че корупцията често е свързана с организираната престъпност. По отношение на холандската позиция [блокиране на българското членство в Шенгенското пространство], не трябва да се фокусираме само върху класическите области на борбата с корупцията. По-важен е по-широкият подход към първопричините позволяващи разцвета на корупцията...

Например фактът, че в България няма публична отчетност на бюджета [напр. на МВР] сам по себе си не означава, че има корупция. Със сигурност обаче това прави появата на корупция много по-лесна. Нашият опит е, че правната рамка, редовните проверки и достъпът до информация взети заедно реално правят напредъка в борбата с корупцията наистина възможен...

Не става дума за справяне с много случаи на корупция възможно най-бързо. По-скоро трябва устойчив подход към борбата с корупцията.
Няма как да очакваме Борис Велчев да се интересува от такива анализи - той е в позиция да си говори и без да слуша. Проблемът е, че следващият главен прокурор отново се очертава да бъде избран, за да си върши работата избирателно.

петък, 15 юни 2012 г.

Наръчник за протести

По повод протестите против закона на Цеко един приятел публикува списък с препоръки за участниците как да се държат с полицията. Намирам това за много полезно (и навременно), затова го препубликувам. Предполагам, че с годините това ще остарее чрез различни промени в законите, но в близките (надявам се поне) една-две години това за мен е наръчника за протести.

Препоръките могат да се разделят в три групи: 8 препоръчителни, 12 информативни и три за това как да реагирате.

Как да се държите:
  1. Не носете „оръжие или други специално предназначени или приспособени предмети, които може да се използуват против живота и здравето на хората или за причиняване на материални щети”.
  2. Не бъдете в „очевидно пияно състояние”. Не бъдете маскирани.
  3. Не причинявайте вреди на хора или вещи.
  4. Не се поддавайте по никой начин на евентуални провокации от страна на полицията. Не си позволявайте никакво словесно или телесно посегателство над полицай.
  5. Не извършвайте никаква „непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие”. Това е подсъдно по Указа за борба с дребното хулиганство.
  6. Не призовавайте към никакво насилие/ престъпления. Протестирайте мирно.
  7. Не се идентифицирайте по никой начин като „организатор” на протеста. Организаторите носят наказателна отговорност за провеждане/ продължаване на забранен/ прекратен от кмета митинг – лишаване от свобода до 1 година.
  8. Имайте готовност да покажете документ за самоличност. В противен случай, полицията може да ви задържи само на това основание.
Знайте, че:
  1. Само кметът или лице, което той изрично писмено е упълномощил за това, може да прекрати незаконосъобразен митинг. Полицията не може да прекрати протеста.
  2. Неразрешен от кмета митинг не е равнозначен на забранен от кмета митинг. Забраната трябва да е изрична и мотивирана.
  3. Ако кметът или негов пълномощник прекратят митинга, участниците са длъжни да се разотидат. В противен случай, носят административно наказателна отговорност (глоба). Това нарушение може да се установи само от длъжностно лице, определено от кмета – а не от полицията.
  4. Полицията може да ви задържи само за 24 часа без разрешение на съда. Длъжни са незабавно да уведомят за задържането ви лице, което вие посочите.
  5. Полицията има право да ви предупреди (и устно) да не извършвате нарушение на обществения ред – каквото е блокирането на пътното движение.
  6. Полицията има право да ви задържи, ако не изпълните тяхно разпореждане, вкл. заповед да освободите пътното платно.
  7. От момента на физическото си задържане имате право на защитник (адвокат).
  8. Полицията е длъжна да издаде писмена заповед за задържането ви (най-късно, в полицейското управление, където ви отведат).
  9. Ако не знаете български, полицията дължи незабавно да ви информира защо ви задържа на разбираем за вас език.
  10. Когато ви задържат, не могат да ви ограничават никакви други права, освен свободното придвижване.
  11. Длъжни са незабавно да ви освободят, щом отпадне основанието за задържането ви. Може да ви обискира само полицай от същия пол.
  12. Полицаите могат да използват сила и помощни средства (например, белезници) срещу вас, само ако: не им се подчинявате или се съпротивлявате; групово нарушавате обществения ред; застрашавате тях или други хора; незаконно заемате обекти. Ако правите тези неща, могат да използват сила/ помощни средства срещу вас, ако това е абсолютно необходимо – когато не могат да постигнат законните си цели по никакъв друг начин. Ако не правите тези неща или не е абсолютно необходимо, не могат да използват никаква сила или физическа принуда.
Реакции:
  1. Ако полицията ви задържи, поискайте незабавно да ви обяснят защо ви задържат. Ако кажат, че е защото не се подчинявате на разпореждане да освободите пътното платно, поискайте да ви освободят веднага щом вече не се намирате на пътното платно – тогава основанието за задържането ви ще е отпаднало и те са длъжни да ви освободят.
  2. Ако полицията ви задържи и не ви освободи, след като освободите пътното платно, поискайте им служебен адвокат незабавно, от момента на физическото ви задържане. Кажете, че имате право на адвокат, но не можете да си го осигурите сами и искате те да ви набавят веднага служебен защитник.
  3. Ако станете обект на физическо насилие от страна на полицията, първата ви работа е да се прегледате при съдебен лекар. Таксата е ниска. След това подавате жалба с приложено медицинско свидетелство в Районна прокуратура.