сряда, 30 януари 2013 г.

Още веднъж за АЕЦ в България

В Капитал излезе интервю с изпълнителния директор на АЕЦ Козлодуй. В него няма нищо, за което не съм писал в предишната си статия по темата, но когато нещата са обяснени от първо лице, те звучат много по-убедително. Разбира се, остава въпросът защо това интервю излиза след референдума, а не преди него. Моят отговор е, че очевидно това е интересът на самия интервюиран и хората около него.

В интервюто се споменават данни, че наистина цените на електроенергия на свободния пазар в региона продължават да спадат:
Имате ли намерение през тази година да започнете провеждането на общи търгове за износ и за вътрешен пазар, тъй като ЕК отправи критики към България в това отношение?
Ние вече провеждаме общи търгове. Миналата седмица имахме такъв за продажба на електроенергия за февруари, март и април. За март и април обаче предложените цени бяха прекалено ниски и прекратихме търговете. Като цяло цените на електроенергията падат драстично, което ще се отрази на цялата енергетика. Мисля, че АЕЦ ще издържи поради това, че продукцията му е с ниска себестойност, но няма да се отрази добре на НЕК и ТЕЦ "Марица-изток 2".

Защо, какви цени постигнахте?
64.46 лв. за мегаватчас, което на фона на енергията в Унгария, която без таксите е около 30 евро, е добра цена.
Разбира се да разграничаваш дейността на НЕК от АЕЦ Козлодуй е силно манипулативно, една от причините за което се вижда и от по-долната част на тази статия.

Става дума и за това, че официалните данни за доходността на АЕЦ Козлодуй са подвеждащи, защото в тях не са калкурилани целите разходи и сега НЕК (и съответно българските данъкоплатци) ще трябва да плащат допълнително. Не за изграждането на нови мощности, а за вече съществуващи такива, които по този начин се оказват по-скъпи от директно калкулираната цена. Типично по български тези пари не се приспадат от печалбата на АЕЦ Козлодуй.
Как ще отговорите на критиките от ЕС, че спрените блокове все още не са изведени от експлоатация и реално ЕС няма как да осигури всички необходими средства за тази цел?
Извеждането на блоковете от експлоатация е отговорност на Държавното предприятие за радиоактивни отпадъци, към което сега прехвърляме 3 и 4 блок. Знаете, че светът няма достатъчно опит в извеждането от експлоатация на ядрени блокове, което поражда допълнителни проблеми в цяла Европа. Реално в момента ние се учим. Не бих обаче се съгласил, че нещо е изхарчено не както трябва, при положение че са правени одити от Европейската банка за възстановяване и развитие, имало е и наблюдения и от Европейския парламент. Освен това, откакто Делян Добрев е министър, тук се монтираха камери и ежедневно се гледа какви манипулации се извършват. Трябва да ви кажа, че процесите бяха много забавени, но сега всичко се върши с много бързи темпове.

Откъде все пак ще дойдат средствата за извеждането от експлоатация?
Част от средствата ще дойдат от ЕС а останалите - от държавата. По принцип, когато тези блокове са работили, е трябвало да има фонд, в който да бъдат заделяни пари за извеждане от експлоатация. Такъв фонд обаче е нямало. Затова сега българската държава трябва да плати за това, че навремето се е ползвала евтин ток.
Всичко това още веднъж показва, че за нас като общество няма никакво значение дали ядрената енергетика е евтина, защото ние участваме в плащането на разходите, но не толкова и в разпределянето на приходите.

Накрая искам да повторя тезата си от предишната статия: България няма нито административен капацитет да поддържа ядрена енергетика, нито гражданския капацитет да контролира процесите около управлението ѝ. Тези две неща отнемат много време за изграждане, затова и не виждам как това може да се промени в близкото десетилетие.

петък, 25 януари 2013 г.

Комитата за това каква промяна е необходима

Днес попаднах на едно интервю с Константин Павлов - Комитата, в което се казват няколко елементарни, но много важни неща. Струва ми се, че в България много хора не си дават сметка за тях, затова реших да ги повторя. Ето какво казва Комитата за работата си:
Много ме учудва въпросът „А защо не направи..едикакво си”. Че защо да го правя аз? Ако някой иска нещо да се свърши, защо просто не го направи, а чака аз да го свърша вместо него в свободното си време с лични средства.
Другият цитат, който искам да пусна е добро начало, но както съм посочвал и преди, това е само първа стъпка, която в България вече толкова време се случва прекалено плахо:
Напълно е възможно - необходима ни е критична маса хора с характер и последователност. Много по-важна е смелостта и силата на характера от ерудицията и дипломите. Най-лесно решимият проблем е това. Ако всяко добро същество започне по един блог и е готово да излезе на улицата за това, което смята за добро и справедливо, промяната може да е въпрос на месеци.
Тази тема ми напомня един анекдот, която се приписва на една американка, която беше в България когато бях малък. Тя била казала "Политическата обстановка тук ще се промени две правителства след като хората наистина започнат да държат сметка на политиците за решенията им."

петък, 11 януари 2013 г.

За формите на знание

Продължавам да се натъквам на хора и статии, които говорят за техники, с които „се учи бързо“. Затова ще продължа с моите статии, в които споделям част от опита, събран в моята работа. Не става дума толкова много за това, което аз правя, а по-скоро за публикации, които съм чел, и които са повлияли на подходите, които изпробвам. Тук ще обърна внимание на различните форми на знание и защо е изключително трудно да се говори за „бързо учене“. Предполагам, че читателите на тази статия вече са се натъквали на резултатите от изследването на PISA, срявняващо уменията на деветокласниците в различни страни. Един от тези резултати е, че близо половината ученици в България не успяват да демонстрират аналитично мислене.

Може би най-елементарното разграничение, което човек може да направи в контекста на знанието, е това между данни, информация и знание. За пример нека разгледаме езиците и азбуките (за да бъдат илюстрациите визуални). Реших да подбера изречение от една от любимите ми публикации, част от която ще обобщя по-нататък в тази статия, а именно:
The present theory is a schematic one that owes much to other neo-Piagetian models, but differs in two main ways: in its use of school learning data and in its assumption that new stages do not supplant previous ones.
Какво виждаме в това изречение? Някой, който не може да чете английски, вижда низ от символи, които (най-малкото защото съм си направил труда да ги цитирам) съдържат някакви данни. С или без помощта на технологии, човек може да изкопира това изречение и да го пренесе за някой друг, който ще може да работи с копието му (точно както съм направил и аз тук). За един човек, който може да чете английски, това изречение е информация. То казва, че теорията, за която се отнася е сходна с други нови модели, повлияни от Пиаже, но има две основни разлики. Човек трябва да е запознат с работата на Жан Пиаже и негови последователи, за да може да разбере новопрочетеното в дълбочина и да го навърже. С това вече прочетеното ще може да бъде превърнато в знание и човек да си даде сметка, че за разлика от досега познатите, новият подход се базира на данни от училищно обучение и допускането, че последващите нива не изместват предходящите.

От дадения пример се вижда, че и знанието, само по себе си, не е нещо просто. В цитирания пример става дума за нива на знанието. Нека отложим тези нива още малко и разгледаме как знанието се прилага. Независимо от професията, всеки практик би се съгласил, че едно е да знаеш, друго е да можеш. Приложната страна на знанието намесва понятия като умения, компетенции и способности. Тяхното значение е оплетено и трудно за интерпретиране. Например проектът CEDEFOP се опитва да ги систематизира според различната им употреба в различни европейски страни.

Блуум, създателят на една от най-цитираните категоризации на знанието, най-общо го разделя на три категории: когнитивно (или съзнателно), афективно (или емоционално от англ. affective) и психомоторно. Аз лично работя с умствени процеси и затова се интересувам от когнитивния дял. В него Блуум слага 6 нива, но за мен е по-интересна едно друго разделение – това на Сугрю (познато ми от работата на Гийбелс и неговите колеги). Той разделя знанието на три групи: декларативно – факти, процедурно – описващо последователности или зависимости, и условно – зависещо от обстоятелствата и нееднозначно. Пример за декларативно знание е, че времето вчера е било облачно. Процедурно знание може да е, че облаците могат да предизвикат дъжд. Пример за условно знание е, че когато небето е ясно през деня, температурите се покачват, а ясното небе през ноща води до по-ниски температури. Това между впрочем е вярно за условията на Балканите, но може да не е непременно така за тропиците или полярните кръгове.

В края на статията ще се върна към цитата. Той е от една статия на Джон Бигс, наречена „Modes of learning, forms of knowing and ways of schooling“ (или „Режими на учене, форми на знание и начини за обучаване“) от 1994. Както показва заглавието ѝ наред с други неща, статията представя следните различни форми на знание, описанието на които се опитвам да преведа от оригиналната статия на Бигс:
  • Неявно (от англ. tacit) знание, изразявано с действия, но често невъзможно може да бъде изразено с думи. Пример за това е работата на всеки майстор в дадена професия, част от знанието на който е развито в практиката и не може да бъде обяснено или предадено.
  • Интуитивно знание се усеща директно. Пример за такова знание е естетиката или практиката на учените, преди да успеят да формулират своята теория
  • Декларативно знание, подобно на типа според Сугрю
  • Теоритично знание е може би част от декларативното знание според Сугрю, но според Бигс е по-общо и абстрактно
  • Метатеоритично знание е по-високо ниво на теоритичното знание, достигащо границата на научните открития, отвъд конвенционалната теория, където представите могат да се променят
  • Процедурно знание е отново тип, подобен на този на Сугрю. Бигс оприличава този тип на неявното знание, с тази разлика, че може да бъде изразено с думи, и да бъде свързано с декларативно или процедурно знание.
  • Условно знание, осигуряващо метакогнитивна подкрепа за процедурното знание и присъстващо в таксономията на Сугрю.
Склонен съм да се съглася, че структурата на Бигс не е идеална, но успява да предложи подход, който да съчетае разделението на Сугрю с идеята за неявно знание. Ако се върнем към идеята за бързо учене, тази статия поставя въпроса за това какво знание всъщност може да бъде научено бързо. Дори това да е възможно за декларативно знание, за мен лично условното е много по-интересна и полезна форма, която е предизвикателство за овладяване.

вторник, 8 януари 2013 г.

Кенет Рогоф за новите реалности

Най-вероятно вече ще изтъркам от ползване заглавията включващи "... за новите реалности" и някой ден ще ми се наложи да ги повтарям, но заради много тясната връзка на тази тема с темата, която започнах с Барак Обама и Румен Нейков, сега използвам същия шаблон. За разлика от предишните пъти, този път перспективата е от страната на работодателите, особено на държавните администрации. Този проблем в България е много по-изострен при възможните изпълнители на качествени услуги. При нас, заради аутсорсинга и експортно-ориентираната ни икономика, те се котират на глобални (несравними с заплащанията в държавния сектор) тарифи.

Инвестор.бг превежда една статия на Кенет Рогоф за конфликта пред държавната администрация, която от една страна трябва да намаля разходите, от друга да е конкурентна в състезанието за задържане на експерти. Малко уточнение: в българския случай не става дума толкова за намаляване на разходи, колкото за орязване на течове от всякакъв вид, най-вече корупция. Рогоф пише:
Всяка ориентирана към услугите индустрия е изправена пред едни и същи предизвикателства. През 60-те години икономистите Уилям Бомол и Уилям Боуен писаха за „болестта на разходите“, която е хронична за сектора на услугите. Те дават за пример струнен квартет, който свири Моцарт, за който днес са необходими същият брой музиканти и инструменти, както през 19-ти век. Това важи за всички сфери, където технологиите не са претърпели особено развитие.

Защо слабият ръст на продуктивността означава по-високи разходи? Проблемът се състои в това, че всички, които предоставят услуги, в крайна сметка трябва да се състезават за служители в сектори, където производителността нараства много по-бързо. Такива са финансите, производството и информационните технологии.

Дори да приемем, че пазарът на труда донякъде е сегментиран, съществува достатъчно припокриване, което принуждава ориентираните към услугите индустрии да плащат по-високи заплати, ако не в краткосрочен, то със сигурност в дългосрочен план. Правителството, разбира се, почти изцяло е ориентирано към услугите. Сред правителствените служители откриваме учители, полицаи, военни и чиновници.
Рогоф свързва този процес и с нарастващия дял от БВП на услугите:
Нарастват не само правителствените разходи като процент от БВП, но и разходите в секторa на услугите като цяло. В повечето развити икономики този сектор наред с правителствения сектор надхвърля 70% от БВП. Земеделието, което през 19-ти век представляваше над 50% от БВП в повечето страни, сега се е свило до едва няколко процента. Заетостта в производствения сектор, която възлизаше на една трета или повече от общата заетост преди Втората световна война, също се е свила драматично.
Както повечето други сложни проблеми, тук въпросите са много повече от отговорите. Единствената идея за преодоляване на проблема, която Рогоф предлага звучи смислено, но абстрактно:
Сега е ясно, че ограничаването на правителствените разходи означава и създаване на стимули, които да гарантират, че иновациите в държавния сектор няма да изостават от тези в частния.

неделя, 6 януари 2013 г.

Най-доброто аз според другите

Имам много приятели, които са твърдо убедени в силата на положителното мислене и оптимизма. Може би донякъде под влиянието на българската си среда, а може би просто заради желанието си да постигна обективен поглед към определени неща, аз се стремя по-скоро да съм критичен реалист. Вече успял да си изградя пред някои образ на песимист и критикар, ми се иска да покажа в какво се изразява за мен критическия реализъм. Един от изразите на търсенето на обективност чрез критика е подбиране и промотиране на техники, за които съм се убедил, че работят. Затова сега искам да разкажа за техниката Reflected Best Self (което бих превел като вгледаното най-добро аз), с която ме запозна Дан Кейбъл - един човек, който успя да превърне много от студентите си в негови истински фенове още от първата среща.

Техниката позволява на всеки да подходи систематично към разпознаване и използване на силните си страни. За целта трябва да се мине през пет нелеки, но много интересни и въвличащи стъпки. Ако се интересувате да я приложите за себе си, тук описвам как можете да го направите. Преразказвам тези инструкции от оригиналните и предпочитам да оставя примерите непреведени като форма на добавена стойност, която можете да си закупите от авторите като знак на уважение за положения от тях труд.

Първа стъпка: Изберете кой да напише истории за Вас

Внимателно изберете 15-20 Ваши близки и познати, които ще помолите да напишат по три истории за моменти, в които са Ви видели в най-добра светлина. Идеята да питате толкова хора е, че не всички ще намерят време и желание да пишат за Вас. Крайната цел е да имате около 30 истории, или около 10 човека да откликнат на молбата Ви. Добър подход е предварително да си изберете кръгове от хора, сред които ще питате, като семейство, приятели, съученици/състуденти и колеги от различни места.

Втора стъпка: Питайте другите за истории за Вас

Съчинете писмо и го изпратете на избраните от Вас близки и познати. Всъщност има много начини да се направи това и личният подход със сигурност е за предпочитане, но ако нямате време и/или желание да подхождате към всеки индивидуално, можете да си направите шаблон и само да го адаптирате към всеки получател. Хубаво е да дадете и примери, за да могат те да си изградят представа какво се очаква от тях и да ги улесните. Както вече споменах, такива примери на английски (моят опит е, че за български получатели трябва да се адаптират малко повече) има на сайта на авторите на техниката. Дайте на своите автори две-три седмици време и им напомняйте периодично, защото най-вероятно те имат и други задачи на главата си.

Трета стъпка: Напишете собствени истории за себе си

Докато изчаквате да получите истории от Вашите събеседници, се опитайте да се сетите за три случки, в които Вие смятате, че сте се показали в най-добрата си светлина. Опитайте се да си спомните най-различни ситуации и периоди. В самите истории се опитайте да пресъздадете контекста, Вашата роля в ситуацията, какво сте направили, какви качества сте показали, какъв е бил резултатът и защо точно сте постъпили така. Включете собствените си истории в обобщения анализ, който ще направите, когато получите отговори от другите.

Четвърта стъпка: Анализирайте всичките истории

Съберете и обобщете получените истории. Направете една таблица с три колони. В първата колона запишете от коя група произлиза историята, във втората - какво положително поведение или качество сте демонстрирали, а в третата - по-обща тема на историята или произлизащо твърдение за Вас. Четенето на чуждите истории най-вероятно ще бъде много личен и емоционален момент, затова заделете време да го направите на спокойствие и с възможност за размисъл. Ако имате възможност да се доверите на някой друг да опита да направи това още веднъж за Вас, това може да Ви донесе още една интерпретация, за която може Вие лично да не сте се сетили.

След като сте прочели всяка от историите внимателно, се опитайте да разпознаете сходни (или повтарящи се) шаблони или теми. Тези повтарящи се свидетелства ще Ви помогнат с по-голяма увереност да разпознаете някои свои привички или черти. Ако се затруднявате да откриете шаблони или теми, опитайте се да намерите повтарящи се думи, тълкуването на които може да Ви помогне. След това се опитайте да намерите сред историите тези, които най-добре демонстрират тези Ваши черти. Може да се случи да намерите привидно противоречащи си истории, но това може да е признак за това, че разполагате с гъвкавост. Отново, ако имате възможност, може да помолите някой да направи това още веднъж за Вас и да получите анализ от друга гледна точка.

Пета стъпка: Направете своя най-добър портрет

На база на направения анализ се опитайте да си съставите писмен (може и под друга форма) автопортрет. Идеята на портрета е да имате изрична формулировка на Вашето най-добро аз, към което можете да се връщате в бъдеще или да го променяте и развивате. Вашият автопортрет трябва да включва шаблоните и темите, които сте разпознали в предишните стъпки. Постарайте се да не включва само неща, които можете да правите добре, но и да отразява Вашата идентичност като човек. Отново, ако има с кого, споделете Вашия автопортрет с някой близък, който може да коментира написаното и да Ви покаже един друг негов прочит.

Най-доброто аз според другите е систематична (обективна в смисъла на изследванията в реална среда) техника, която освен с практическите изводи, е свързана и с невероятни емоции. Едва ли мога да ги изброя всичките, но определено искам да спомена вътрешния конфликт, който изпитах, когато трябваше да преодолея нежеланието си да карам другите да ми правят "четки". За мен беше и особено чувство да пиша с молба на много хора, с които не съм имал контакт от години. Смятам, че много българи биха изпитали част от другите емоции, когато видят последващото видео например.



След като минах през това упражнение с някои мои приятели, аз реших да им върна услугата като изпратя на всеки от тях по една положителна случка с предложението да изпратя още две, ако решат и те са си направят такива автопортрети. За съжаление все още не съм изпълнил това свое намерение, но засега само го отлагам, без да съм го забравил.

петък, 4 януари 2013 г.

Бъдещето на ядрената енергетика в България

Споровете за АЕЦ Белене ми се струват абсурдни. Не толкова заради безмислеността на самия проект. Не толкова и заради неадекватността на въпроса на референдума на който е подложен. За мен абсурден е фокусът на дебата, който се разгаря в обществото (аз лично имам наблюдение през социалните мрежи). Ще се опитам да обясня това с мой прочит на миналото, настоящето и бъдещето около тази тема.

Най-новата история на България показва, че страната няма капацитет (административен за управление или граждански за контрол) за една такава централа. Подобно на националния ни опит с ядрените електроцентрали е опитът на България и Румъния със строителството на мостове през Дунав. Двете страни никога не са имали възможност да построят такъв мост (който всъщност е рекорден за цяла Европа). Първият е бил построен от СССР и дори поддръжката му е проблем за балканските страни. Вторият е построен от Испански консорциум, финансиран от ЕС и съпроводен с множество административни забавяния.

Подобно на мостовете, историята на АЕЦ Козлодуй е низ от недоразумения. Самото строителство също е осъществено основно с ресурсите на СССР. Заради практиката да не се търси икономическа съобразност през комунизма, тази инвестиция не се приспада от печалбата АЕЦ Козлодуй. Фондът за изваждане от експлоатация понастоящем също е недофинансиран. Предвид тези факти, нищо чудно, че АЕЦ Козлодуй е сред най-евтините източници на електроенергия в страната. За съжаление дори тази повърхностна рентабилност на едно от най-големите държавни предприятия в страната е неизгодна за българското общество, докато самото предприятие отчита завидни печалби.

Когато минем от миналото на настоящето, се сблъскваме с абсурдите на българската енергетика. Накратко, със завидно упорство държавата продължава да отказва да изгради електронна борса за свободно търгуване на електроенергия. Настоящият регулатор ДКЕВР води изключително неадекватна политика като не само не осигурява предвидимост за инвеститорите в електроцентрали, но и променя договори със задна дата. Друг абсурд е, че НЕК включва съмнителни и необяснени надбавки към цената, които покриват загуби както от Топлофикация - София, така и от досега похарчените пари за АЕЦ Белене. Подобно на времето на комунизма, част от разходите за строителство на АЕЦ няма да бъдат приспадани от печалбата на предприятието, а вече се събират от обществото (които, заради либерализирания пазар и настоящата практика обобщена в следващото изречение, не са непременно потребители на бъдещата енергия), без да е доставена енергия за тях. Не на последно място България в момента (и в перспектива) има огромен излишък от електроенергия, като конкурентната от АЕЦ се изнася, а скъпата се оставя за вътрешните потребители, които нямат възможност да излязат на свободния пазар.

И все пак референдумът и строителството на АЕЦ са планирани за бъдещето, а не за миналото или настоящето. А две от затвърдените тенденции в новата икономика са революционните обрати в добива на шистов газ и в производството на фотоволтаици (слънчеви панели, генериращи електричество). Първата от двете тенденции е, че от един от доскоро най-големите вносители на природен газ в света, САЩ се превръща в най-големия износител. Това няма как да не повлияе на световните пазари на природен газ като най-директно това се усеща върху цените на втечнен за транспортиране газ (LNG). Индиректен резултат от това е предоговарянето на цените на природния газ между Газпром и европейските му клиенти, вкл. и България.

Втората тенденция е при слънчевите панели, където всяка година производствената цена спада с двуцифрен процент, а инсталираните мощности в света се удвояват. На фона на непрекъснато увеличаващата се цена на ядрената енергия, усилващите се настроения срещу ядрената енергетика в ЕС и други процеси на несигурност, една огромна за размерите на държавата инвестиция (не само финансова) с перспектива 30-50 години е меко казано необмислена.

Накратко, независимо от резултатите на референдума, ядрена енергетика в България няма да има по простата причина, че за времето, за което бъде задвижен проектът, вече ще е ясно на всички, че той е нерентабилен на фона на новите и набиращи скорост алтернативи. От друга страна въпросът на референдума подлежи на тълкувание и не предопределя строителството на нови ядрени мощности изобщо (а на "нова централа", каквото нов реактор в Козлодуй не е). Затова всъщност за мен референдумът е много повече възможност обществото да се обедини против корупционните схеми на БСП и ГЕРБ (като инициатори поддържащи една и съща страна). За съжаление в България има прекалено малко независими и активни граждани това да се случи. И все пак нищо не пречи отново да опитаме.