петък, 22 февруари 2013 г.

За отговорите на трудните въпроси

Този път ще публикувам нещо върху което аз лично работя. Става дума за това как всъщност хората научават онези знания, които са сложни.

Разбира се, първият въпрос по темата е кои знания наричаме сложни. В друга статия вече представих различни опити за класификация на знанието. Там стана дума и за разделението на Сугрю, което разграничава три типа знание: декларативно (фактологично), процедурно и условно. Първите два типа се подразбират от името - декларативното знание е това, което е винаги вярно като това, че цялото общество избира парламента и президента, а процедурното знание се отнася до това как се прави дадено нещо, например че да се взима дадено решение е добре да бъдат разпознати всички възможни алтернативни решения, преди да бъде избрано едно от тях. От тези три типа условното е това, което е най-объркващо и тази статия е посветена на него.

Условното знание е онова, което дава различен отговор на въпросите според обстоятелствата. Но сложността идва не само от това, че обстоятелствата променят възможните отговори. По-трудното е, че най-често друг не може да ви даде верния отговор, защото за него той е различен. Разбира се някой може да се опита да Ви предложи решение, но той ням как да знае, дали то ще работи във Вашия случай. Вие трябва да го откриете сами за себе си.

Една от причините за тази трудност е, че в реалния живот (за разлика от точните науки) нещата рядко са черни или бели. Затова е важно да можем да мислим критично и да умеем да съпоставяме алтернативите пред нас една на друга. Например когато вкъщи се спука водопровод, въпреки че най-вероятно нито знаем как да го поправим, нито познаваме водопроводчик, ние няма как да оставим проблема нерешен и водата да тече - налага се да открием решение. Решението, което ще открием може да не е оптимално - може да се налага къртене, или цапане, което няма как да не остави следи. Но при всички обстоятелства ще трябва да направим нещо.

Не само в бедствени и неотложни ситуации е важно е да се взимат решения. Взимането на решения е и полезен опит, а човек се учи най-добре чрез практика. Защото дори едно решение да е грешно, това ни позволява да опознаем тази грешка, да знаем какво точно е грешно и в коя част на проблема да търсим ново решение. Както казва и Христо Стоичков с впечатляващия си житейски опит: "Който не играе - не печели." Ако Вие имате собствена идея, е сравнително по-лесно - трябва само да опитате да я приложите. По-трудно е когато на човек не му идва наум дори и идея. В края на статията ще предложа няколко начина за намиране на идея за решение.

За да илюстрирам написаното с примери, които да са разбираеми за повече хора, ще използвам динамичната политическа обстановка в България. Надявам се с това да не отблъсна онези, които не се интересуват от политика. Един много практичен подход, в ситуации когато не можем да намерим отговор, е да се опитаме да намерим други подобни ситуации и да видим какво е сработило тогава и какво - не е. Например случвало ли ви се е нещо подобно преди? Как постъпихте тогава? Бихте ли гласували за някой, за когото сте гласували преди? А за някой нов?

Ако не можете да намерите решение в собствения си опит, погледнете другите около вас. Търсете някой, който Ви е близък, в чиито решения имате доверие, чиято постъпка в подобна ситуация Ви е вдъхновявала. Няма нужда да се доверявате на този човек във всички ситуации. Достатъчно е да му имате доверие в подобни. В други можете да постъпвате по друг начин. Това умение на хората да избират селективно модели за подражание е обяснено в една от научните статии, които най-много са ме впечатлявали. Ако не можете да намерите примери от историята на България, които да одобрите, може да оцените това, което се случва в Исландия, или пък Италия или Гърция?

сряда, 20 февруари 2013 г.

Голямата сметка за ток

Безспорно съвременната електроенергетика е изключително сложна индустрия. И въпреки това не е трудно да се провери, че при все, че има проблеми и корупция в ЕРП-тата, и в частност ЧЕЗ, не там са най-големите проблеми в сектора. На този фон нищо чудно, че някои се осъмниха в причините общественото недоволство да е толкова фокусирано:
Запитах се, защо официално се говори само за ЧЕЗ? Според мен, кучето е зарито в това, какъв е потенциалът да бъде придобита по-голяма част от дружеството, ако акциите му понижат цената си. Другите две ЕРП-та закупиха сами държавния дял от малко под 34%, чиято продажба стартира през 2011г.. При ЧЕЗ обаче, акциите на държавата са придобити от различни посредници (не е ясно за кого).
На мен пък ми направи впечатление наскоро публикуваният списък с дълговете на държавни компании за 2011 г. В този списък 6 от първите 7 най-задлъжнели компании са в енергетиката (другата е БДЖ). От общо 7.7 милиарда лева задължения, близо 5 милиарда са в енергийния сектор. От тях 500 милиона лева са дълг на Топлофикация София и още толкова сумарно на Булгаргаз и Булгартрансгаз, а останалите 4 милиарда са дългове на дружества, занимаващи се с електроенергия, всичките част от Български енергиен холдинг (БЕХ). Една груба сметка показва, че това е дълг от над 1300лв на всеки работещ българин (според данни на НСИ през 2011 в България е имало малко под 3 милиона заети).

Причините за този дълг, както често се случва, се свеждат до смесица от некомпетентност и корупция. Методите на работа в българската електропреносна мрежа са допотопни - например графикът за планиране на доставките тук е седмичен, докато в някои други държави тактът е на половин час. Заради такива проблеми от НЕК не могат да планират адекватно нито консумацията от топлофикационните ТЕЦ, нито новоприсъединените възобновяеми централи. Подобен е и хаосът с пускането на електроенергийна борса, която трябва да определя цените на пазарен принцип, вместо настоящия политически на ДКЕВР. Това са част от причините за големия им дълг. Друга основна причина са задължения за 1.5 милиарда лева, свързани с АЕЦ Белене. В тази сума още не е включена претенцията на Атомстройекспорт за още 2 милиарда лева заради вече произведения реактор. Струва ми се, че така накратко се разбира къде отиват парите от сметките за ток, нещо обяснено по друг начин и от Капитал.

На фона на всичко това няма как да не съм положително впечатлен от призива на президента Плевнелиев да бъде направен независим одит на всички дружества в енергетиката, като изрично споменава НЕК и БЕХ. За съжаление дори при положение, че вината лесно може да се проследи до правителството на Тройната коалиция, без работеща прокуратура ще е трудно част от тези пари да бъде възстановена. Дано все пак една такава ревизия успее да спре поне част от продължаващото източване на тези предприятия.

петък, 15 февруари 2013 г.

Диалог с обществеността

В новата икономика на непълна информация и бързо променящи се реалности все по-осезаема става пропастта между богати (не непременно милионери, а по-скоро хора които могат да си позволят финансова свобода) и грамотни от една страна, и бедни и яростни от друга. Разделение, което води до все повече конфликти, насочени не към решаване на проблеми, а по-скоро към изливане на негативна енергия. Една основна страна от това е нещо, което някои наричат класово разделение между “предприемчиви” и “трудещи се”.

В реалността на това ежедневие не е рядкост някой (в позицията на фарисей) да се възмути от заобикалящата го простотия, най-често в лицето на подрастващите. Но тези редки възмущения не са нещо по-различно от внезапните яростни бунтове на точно онези по-простовати младежи, които в неспособността да анализират проблемите си и да ги решат, изсипват яростта си безогледно и често върху местните предприемачи, поради неспособността си да достигнат до световните елити. Както възмущението, така и протестите много лесно биват изместени от следващата злободневна тема, предизвикана от стечение на обстоятелствата.

Отчасти в отговор на разрастващата се пропаст в обществото, академичната общност във Великобритания подема инициатива за ангажираност с обществеността (от англ. public engagement). Тази ангажираност се изразява в подкрепа на инициативи, които обясняват на обществото резултати от научни изследвания и последствията, които те имат за политиката и ежедневието. Това става както чрез публикуване на интервюта и популярни документални статии, книги и филми, така и чрез участие в дебати и разяснителни кампании. С един по-широк поглед към това какво всъщност представлява науката може да се твърди, че не само конкретните открития са работа на екипите от учени, но също и обясненията как тези открития всъщност могат да бъдат от полза за обществото. Участието в такива дискусии със сигурност прави науката по-устойчива от финансова гледна точка. Тези дискусии подсигуряват, че тези, които дават парите, всъщност разбират за какво са дадени тези пари.

В подобни дискусии трябва да взимат участие не само политици и учени, но и всички, които играят някаква водеща роля в обществото. В глобалния корпоративен свят това е добре осъзнато (там го наричат корпоративна социална отговорност). Но съществуващите социални проблеми показват, че имаме нужда от повече активност в обществения диалог от страна на банкери, ИТ специалисти, прависти, лекари и много други експертни професии. И най-добре това да не се случва по фарисейски изневиделица веднъж на високосна година, а в един активен диалог.