вторник, 4 април 2017 г.

За някои необходими условия за учене

Работата по моята докторантура е повлияна силно от една конкретна образователна теория - феноменографичната теория на разнообразието (от англ. variation theory). Работата по тази теория е започната от Ференс Мартон в края на 20 век и е доразвита от Минг Панг през 21 век. В основата ѝ е техният феноменографски метод, който е повлиян от феноменологичната наука, но се фокусира върху описанието на наблюдаваните феномени, а не тяхното интерпретиране.

Тук ще обобщя една много прагматична разбивка на необходимите стъпки за учене. Тук не става дума за просто запаметяване, а за проумяване на даден феномен в дълбочина. Затова не просто повторението е критично за доброто учене, ами систематичното разглеждане на проблематиката от различни и перспективи.

За илюстрация ще ползвам два често срещани примери от социално-политическия живот в България, а именно фразите „Навсякъде е така“ и „Всички са маскари“. За мен е очевидно, че тези две фрази издават неразбиране на това какво представлява обществения живот в едно гражданско общество. Независимо дали това неразбиране е породено от неинформираност, незаинтересованост, просто невежество или нещо друго, едно приложение на теория на разнообразието може да преодолее една основна част от проблема. Ако това не доведе до по-дълбока промяна, то поне може да помогне да бъдат разбрани по-конкретните причини защо даденият човек отказва да се ангажира с еманципацията на гражданското общество, в което живее. Разбира се, обществения живот е сложна тема. Като такава тя от една страна е добър пример за разглеждане - защото има необходимата сложност, за да си проличат предимствата на подхода. От друга страна, обаче в света на хората всичко е относително и контекстът е много широк. Съответно е трудно примерите да бъдат добре конструирани или изолирани.

Четирите необходими условия за учене са описани от Мартон и Панг в тяхна статия от 2006 озаглавена „За някои необходими условия на учене“. Ето ги и тях:

  1. контраст - едно свойство не може да бъде разграничено без едновременното преживяване (или поне разглеждане) на феномена със или без това свойство. Един човек си мисли, че проблемът с корупцията, например, съществува навсякъде по един и същи начин, ако не е видях колко радикално различно е отношението на хората към корупцията в развития и развиващия се свят и как тази разлика става още по-остра за хората на високи позиции в обществото. Подобно, претенцията, че всички са маскари, разчита на допускането, че няма политици, които не подлежат на критика. А това не е непременно така. При все, че е човешко да се греши, очевидно има хора, които погазват много по-висок личностен интегритет от други.
  2. разделяне (от англ. separation) - донякъде подобно на контраста, но вече в контекст, за да бъде разграничено едно свойство, негови различни варианти (проявления) трябва да бъдат набюлдавани в сходни условия. Така например, в разликите в корупцията могат да бъдат наблюдавани в близки страни (или дори градове), които имат близки история и икономически условия. Когато става дума за различието на между личности, може да се наблюдава поведението на различни политици в сходни ситуации.
  3. генерализиране (или обобщаване) - в някакъв смисъл обратното на разделянето. При генерализацията под внимание се взимат (преживяват или разглеждат) ситуации, в които конфигурацията на дадено свойство е една и съща, но други свойства (с други думи околните обстоятелства или контекста) са различни. Така например, може да се види, че в страни, където и днес прокуратурата е структурирана по модела на Вишински, корупцията е на много високи нива, но това не е така в страни, където има паралелни разследващи органи. По същия начин прави впечатление, че в определени общества има по-малка търпимост към злоупотреби или грешки и компроментирани политици не само не биват преизбирани, но и подават оставка. В други силно компроментирани личности са практически несменяеми.
  4. смесване (от англ. fusion) - взаимодествията на две свойства не могат да бъдат осъзнати, освен ако не бъдат разгледани различните конфигурации, в които те се променят независимо едно от друго. Затова е важно преди да се правят абсолютни сравнения, да се добият някакви конкретни наблюдения от различни среди (един лесен вариант е да се разгледат крайностите). Например, добре е да се види как корупцията е свързана с независимостта и структурирането на съдебната система, или пък обществения контрол на силовите ведомства. Когато се говори за "всички" е добре да се има предвид какво обхваща това понятие и да не се забравя, че с лека ръка се отхвърлят примерите на исторически герои, пък и личната отговорност към почтенноста.

Общо взето когато някой повтори някой подобен на тези аргументи, това говори много лошо за него самия. Но това не е пречка да се опитаме да улесним както него, така и всички наоколо, да видят как разнообразието (или в случая по-конкретно сравнението) не само ни показва различията, но и често ни дава предложения за изход. Това се дължи на така придобитото по-задълбочено осъзнаване на поне част от сложната тема.

неделя, 19 март 2017 г.

Разнообразието, приложено в игри за условни знания

Тази статия е превод на абстракта на докторската ми дисертация, озаглавена Вграждане на разнообразие в обекта на учене за разработката на сериозни игри, които подпомагат усвояването на условни знания, която защитих успешно през 2015г в University College London под ръководството на проф. Анджела Сасе и проф. Пол Екблом.

Да се научим как да се справяме със задачи, които нямат оптимални решения е предизвикателство, с което продължаваме да се сблъскваме през целия си живот. По-конкретно, когато такова обучение трябва да е скалируемо за големи аудитории, са необходими технологии, които да подпомагат учителите да предоставят обратната връзка и дискусиите, необходими за ефективно учене. В тази дисертация аз прилагам изследване чрез дизайн като следвам типичния развоен цикъл за разработката на сериозни игри. Предлагам напътстващ модел (показан на графиката), който извежда учебни и мотивационни принципи, които да бъдат включени в дизайна на сериозни игри.

Моето изследване започва с приложение в областта на управлението на проекти и – по прагматични причини – се премества към областта на информационната сигурност. Първата (концептуална) фаза от този развоен цикъл за разработка се състои от задълбочено изследване на съществуващ продукт: симулационна игра на тема преговори (Изследване 1 в класна стая и 60 участници). Във втората (дизайн) фаза използвам бързо прототипиране, за да разработя геймифициран уеб инструмент, въплъщаващ модела Предпоставки за престъпление, провеждайки пет малки формативни оценки (Изследване 2 със 17 участници) и окончателно лабораторно изследване (Изследване 3 с 28 участници). В последната (продукционна) фаза използвам инструмента в две изследвания в класна стая (Изследване 4 с 34 участници и Изследване 5 с 20 участници), за да проверя възможностите за използването на инструмента в реални условия.

С тази дисертация правя три основни научни приноса. Един е адаптирането на итеративния метод на феноменографичното иследване на ученето към изследването на ефективността на сериозните игри. За тази цел използвам отворени въпросници, анализирани с три различни модела за анализ, за да покажа примери за четири различни форми на дълбоко учене. Друг принос е предоставянето на практически примери за положителните ефекти върху ангажираността (с учебното помагало) и ученето от внасянето на елементи на разнообразие. Третият принос е разработката на четири принципа базирани на изследването чрез дизайн: 1) важността на гъвкавите методологии, 2) полезността на обратната връзка, която теорията получава от конкретното приложение, 3) специфичната необходимост от учителско напътствие и 4) преизползването на съдържание, генерирано от потребителите.

Пълният текст на моята дисертация е достъпен на английски.

сряда, 1 февруари 2017 г.

Причините за Тръмпизма

Една позната наскоро сподели това видео като добро обяснение за победата на Тръмп на изборите в САЩ.

Като цяло съм съгласен с аргументите, но в него аз не виждам толкова много проблем в предизборната кампания на Хилъри Клинтън, а по-скоро дългосрочно предизвикателство пред образованието, което ние като общество предоставяме, за да развием една форма на глобална емпатия. Как да стане това е една дълга тема и има много опити от най-различно естество за постигането на тази цел. Защото това - според моето субективно мнение - е само един пример за разглезени бели дечица, ако искате ги наричайте интелектуалци-идиоти, които не осъзнават реалните проблеми, които ги заобикалят, а мрънкат за техните идеологии и проблеми от развития свят.

Това, което Сам Харис нарича "black or brown identity politics" не е някаква идеология, както имаме много поводи да си припомним. Това за хората е ежедневие. Прав е като казва "this is not racism". Това просто е нежелание да бъдат отчетени предимствата, които един бял мъж (само за майтап ще добавя със западен акцент) има пред всеки друг на тази планета, дори само при пръв контакт. След ерата на Обама (не бих го отдал на него, а на глобалните процеси), стана пределно ясно, че ако привилегированата част от света не направи нещо да запази привилегиите си, много бързо ще ги загуби. Дали ще е от Китай, от имигрантите, от цветнокожите малцинства или от жените, зависи от конкретния случай. Примера с Хелоуийн костюмите на партита в колежи от бръшляновата лига е много добра илюстрация на тезата ми. Ние знаем какви са шансовете да попаднеш там, ако родителите ти не се бръкнат доста дълбоко (включително за дарения), или още от малък не си се доказал като уникален човек на световно ниво.

А конкретно за мюсюлманите, исляма разбира се има своята основна роля. В същото време обаче, за разлика от Индия, Китай и по-голямата част от Латинска Америка, които малко или много избягват сянката на колониализма, повечето арабски страни и Африка все още са управлявани от диктатори, крепени отвън. Какви шансове има един млад мюсюлманин от арабския свят да се развие и да бъде независим, по начина по който ние разбираме това? И това не е нов разговор, просто няма чуваемост.

Самият контраст за това, което се случва с бежанците в Берлин (живях там една година и се забърках и в инициативите по посрещането) и в Харманли е показателен, че проблемът не е точно в бежанците. Фактът, че в САЩ използват Европа за сплашване е достатъчно красноречив колко си нямат представа за какво говорят и само повтарят слухове. Всяка от показаните във видеото снимки си има история, която значително променя обстоятелствата, повечето не са на бежанци изобщо. За връзката между тероризма и религиите, Европа има много богат опит с тероризма, който ясно показва, че не религията или идеологията са решаващия фактор, а социалната изолация. Примери могат да бъдат атентатите във Великобритания, Германия, пък и дори Буново.

Единственото, с което съм съгласен е, че мюсюлманите трябва да преосмислят прочита си на исляма (там има много консерватизъм, дори отношението към думата "бидат" е проблем). Но не съм сигурен, че някакви костюмарчета от Лос Анджелес (които не знам защо смятат, че безумието на мормонизма е нещо, от което мюсюлманите се били интересували), или пък реднекове от Средния запад са тези, които могат да им помогнат това да се случи.